ОТА̀ВЯМ СЕ, -яш се, несв.; ота̀вя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. За трева — пониквам отново след косене през същото лято. А сутрин по роса,.., от гората излизат зайци и се прескачат в ливадата из тревата, вече отавила се след сенокоса. Т. Харманджиев, КЕД, 216. Макар че след сенокоса тревата отдавна бе се отавила, прерязаните стъбълца на оландрата тук-там между садината бодяха като стрън на пожъната нива. Т. Харманджиев, КВ, 400. ● Но скоро-скоро дяволските коренчета [на косъмчетата] пускаха издънки и като покосена трева се отавяха още по-гъсти. Ст. Даскалов, ЕС, 324.